МИСИЯ

     Кирило-Методиевският научен център е уникален научен институт, изцяло ориентиран към комплексно изследване на делото на създателите на славянската писменост св. Кирил и Методий. То има огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните фактори и стожери за съхраняването на народностната и националната идентичност на българския народ и е най-големият принос на българите в европейската и световната писмена култура. Кирило-Методиевото дело и неговите традиции се развиват в широк географски ареал, както в земите, населени с българи, така и във Византия, Западна, Централна, Югоизточна и Източна Европа от IX в. до днес. Затова то е свързано с цялостното развитие на писмената култура на българите и на почти всички европейски народи. Кирило-Методиевският център развива богат спектър от мултидисциплинарни изследвания, свързани с всички аспекти на Кирило-Методиевото дело. Основен дял заемат интердисциплинарните проучвания.

     Голямото национално значение на кирило-методиевската проблематика произтича и се потвърждава от важното място, което заема Кирило-Методиевото дело в живота на българското общество от възникването си до наши дни. Братята Кирил и Методий са засвидетелствани като най-почитаните канонизирани светци на българската църква от първите писмени паметници на българския народ, написани през Х в., до днес. Гражданският им празник, установен сред българите още от средата на ХІХ в. на 11 май (по-късно – на 24 май), без никакво прекъсване се чества ежегодно и е един от официалните празници на съвременната българска държава. Това определя и значимото място на научните изследвания на това дело в българската наука. На него се отделя специално внимание от самото начало на нейното възникване през ХІХ в. до днес, израз на което е и създаването на Кирило-Методиевския научен център на БАН.

     Голямото европейско значение на делото на създателите на славянската писменост се определя от факта, че появата на славянската азбука през средата на ІХ в. предопределя хода на развитието на много народи на европейския континент до наши дни. Тази азбука ги приобщава към установения в Западна Европа модел на предимно писмена словесна култура, като същевременно създава нова конфигурация на културната ситуация в Европа, въвеждайки за пръв път непознатата дотогава в нея повсеместна писмена употреба на жив съвременен език. Кирило-Методиевото дело се оценява като най-големия принос на българите в европейската култура и от съвременните европейски институции. При приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г. г-н Мигел Мартинес, тогава председател на Парламентарната асамблея на Съвета, посочи създаването на славянската писменост от братята Кирил и Методий като единствения факт, приобщаващ страната ни още от този период към европейската християнска цивилизация. В началото на 2008 г., на срещата на вътрешните министри на страните членки на Европейския съюз в Словения, г-н Франко Фратини, зам.-председател на Европейската комисия, посочи като най-голям принос на България в Европейския съюз една година след приемането ни в него факта, че тя е внесла трета азбука в Съюза и така е дала импулс за диалога и интеграцията. Тези факти предопределят обстоятелството, че изследванията на Кирило-Методиевото дело започват в Западна Европа още от ХVІІІ в., а днес кирило-методиевската проблематика се изучава и изследва във всички най-авторитетни славистични центрове в Европа и по света.

     Дейността на Кирило-Методиевския научен център на БАН от самото му създаване е свързана с европейските изследвания в тази област чрез сътрудничеството с широк кръг не само български, но и чуждестранни учени и институции в разработването на съвместни проекти, организирането на международни научни форуми и публикуването на научните приноси на всички специалисти в неговите собствени издания. По този начин на практика той става координатор на научните изследвания в областта на кирилометодиевистиката, обособила се като специален мултидисциплинарен и интердисциплинарен клон на хуманитаристиката през втората половина на ХХ в., в който българската наука играе водеща роля в последното десетилетие.

     Доказателство за това е фактът, че в научното и медийното пространство в България и в чужбина се проявява значително внимание към неговата дейност. Само през последното десетилетие за трудовете на неговите сътрудници са публикувани 18 положителни рецензии в 9 европейски страни (Белгия, България, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Полша, Хърватия, Чехия). Техните изследвания по непълни данни са цитирани повече от 3500 пъти, близо 2000 от които в чужбина (в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Италия, Литва, Македония, Норвегия, Полша, Русия, САЩ, Словения, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швеция), като средно за година един учен е цитиран 20 пъти. За двама от учените са публикувани 15 биографични статии и специални отделни биографични бележки, 5 от които в България и 10 в 8 международни справочника в 3 страни (Великобритания, САЩ и Белгия). За различни страни от дейността на Центъра през този период са публикувани и излъчени 144 популярни материала в български и чуждестранни печатни и електронни медии и чуждестранни издания в Италия, Македония, Русия, Украйна.

     След като през 2007 г. хуманитаристиката за пръв път получи директен достъп до европейски финансирани научноизследователски проекти, двама учени от Центъра са: единственият представител на България в областта на хуманитарните науки в Програмния комитет по тема 8 „Социално-икономически и хуманитарни науки“ на Седмата рамкова програма на Европейската комисия за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и контактно лице по същата тема в тази област. От 2007 г. двама учени от Центъра са и член на Постоянния комитет по хуманитаристика на Европейската научна фондация в Страсбург и контактно лице на БАН в областта на хуманитаристиката в същата фондация.