ИСТОРИЯ


Кирило-Методиевският научен център е наследник на столетна изследователска традиция в Българската академия на науките, посветена на изучаването на най-стария, кирило-методиевски период в историята на славянската книжовност и свързаните с нея явления и артефакти. В нейното начало стои създадената през 1914 г. Климентова комисия на БАН. Тя е преименувана през 1935 г. на „Кирило-Методиевска комисия“, просъществувала до 1944 г. По-късно, през 1971 г., е възстановена под същото име с двама научни сътрудници под председателството на чл.-кор. проф. Кирил Мирчев. През 1980 г. е преобразувана по решение на Президиума на БАН в Кирило-Методиевски научен център, чийто пръв директор е акад. проф. Петър Динеков. С разрастването на научните изследвания и с поставянето на основите на комплексни проучвания на Кирило-Методиевото дело се разширява и щатният състав на Центъра както с млади специалисти, така и с утвърдени и авторитетни учени. Във връзка с преструктурирането на БАН през 1994 г. към него са прехвърлени секцията за изследване на старобългарски текстове, ръководена от ст.н.с. I ст. дфн Е. Дограмаджиева от Института за български език при БАН, както и отделни учени от институтите на БАН за български език, балканистика и изкуствознание.

Организационното изграждане на Кирило-Методиевския научен център и утвърждаването му като едно от най-престижните български изследователски звена в страната и в чужбина през последните години е пряко свързано с научния авторитет и енергичната дейност на тримата негови ръководители: първият му директор – акад. Петър Динеков, проф. Михаил Бъчваров и ст.н.с. д-р Светлина Николова – научен секретар от самото му създаване, а от 1994 г. – негов директор, избиран от Управителния съвет на БАН чрез публичен конкурс.