IN MEMORIAM ПРОФ. ВАСИЛКА ТЪПКОВА-ЗАИМОВА

11-09-2018

     На 9 септември 2018 г. ни напусна проф. Василка Тъпкова-Заимова. Световноизвестен български учен-медиевист и византолог, преподавател и учител на няколко поколения български историци. Една от плеядата велики български учени, превели успешно българската наука през бурни епохи и недопуснали тя да бъде смазана от тежестта на политическата конюнктура! Тя подготви десетки аспиранти и докторанти като научен ръководител, консултант или рецензент!
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова произхожда от стар български солунски род, с който много се гордееше. Това определяше и част от изключително широките научни интереси – тя винаги се е интересувала от историята на Солун, и по-специално на славянското и българското население в него и около него. Беше една от най-добрите познавачи на Солунския закрилник св. Димитър, както и на неговия култ всред българите и другите славяни. Имаше силно изразени интереси и към други двама прочути солунчани – Кирил и Методий, както и към тяхното дело и култ. На тези проблеми проф. Тъпкова посвети няколко студии и статии, които днес са станали класически – за произхода на Кирил и Методий, за Кирило-Методиевата мисия в Моравия (на фона на политическите отношения между Рим и Константинопол) и борбата им за славяните, за мястото на България в изграждането на славянската християнска култура след идването на учениците на Кирил и Методий тук. Българската изследователка има съществена заслуга за изясняването на политическите взаимоотношения на Балканите през ІХ в. и за анализа на термина „византинизъм“ във връзка с известната дискусия от 70-те и 80-те години в българската и европейската наука. Проф. Тъпкова положи много усилия за проучване и издаване на някои кирило-методиевски извори, между които може да се отбележи прочутият „Списък на Охридските архиепскопи“ („Каталог на Дю Канж“). Обект на научните ѝ интереси бе и проучването на кирило-методиевската тема от късните латински историци, напр. Йосиф Асемани.
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова участва в подбора, превода и коментара на 11 тома от „Гръцки извори за българската история“ (ГИБИ) и 2 тома на „Латински извори за българската история“ (ЛИБИ). Нейното научно творчество е с огромна тематична широчина. Тя изследва етногенеза на балканските народи, историята на Византия и отношенията ѝ със славяните, историко-географски и демографски проблеми на северните и североизточните български земи през Средновековието, политическата идеология на средновековна България, църковната организация на българските земи, българо-византийските контакти и взаимодействия на културно, политическо и идеологическо равнище. Особено любима за проф. Тъпкова беше историята на югозападните български земи – политическо развитие и църковно устройство (главно на Охридската архиепископия), на която тя посвети няколко изследвания. Проф. Тъпкова беше една от малкото автори, които дръзнаха да анализират текстовете на т. нар. „низова книжнина“ и го направи по блестящ начин. Специални изследвания посвети и на Търновската книжовна школа, както и на някои интересни политико-религиозни процеси на Второто българско царство.
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова е родена на 7 август 1924 г. в София. През 1943 г. завършва Френския девически колеж в София, а през 1947 г. класическа филология в Софийския университет. От 1947 г. е асистент в новооснования Институт по история към БАН, а от 1949 г. е научен сътрудник в него, в Секцията за издаване на гръцки и латински извори за българската история. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН от неговото основаване през 1964 г., където ръководи секцията „Балкански народи и Византия“ от 1971 до 1989 г. Дългогодишен преподавател в Софийския университет, Художествената академия в София, Великотърновския университет, Пловдивския университет, Нов български университет.
     Повече от десет години проф. Тъпкова-Заимова работи в Кирило-Методиевския научен център при БАН (1993–2005), където се отдава на любимата си кирило-методиевска проблематика.
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова беше член на многобройни национални и международни научни организации: Националния комитет по балканистика, чийто зам.-председател беше от 1978 г.; Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, на която беше почетен председател; Международната асоциация за проучване на Югоизточна Европа със седалище в Букурещ (AIESEE), на която беше вицепрезидент от 1994 г.; Комисията по история на славистиката към Международния комитет на славистите (1990–1992); Международната асоциация по византология, където ръководеше комисията „Византия и славяните“; Международната комисия за издаване на средновековни исторически извори към Историческия институт в Рим (от 1995 г.) и пр.
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова е носител на Кирило-Методиевската награда през 1971 г., заедно със своя съпруг, проф. Йордан Заимов, за издаването и проучването на Битолския надпис на българския цар Йоан Владислав. Тя е носител и на ордена „Академични палми“ на Френската академия през 1995 г. Удостоена е с титлата Doctor honoris causa от университетите в Букурещ през 2003 г. и Велико Търново през 2004 г., а през 2016 г. и от Пловдивския университет, като признание за научните ѝ достижения и дългогодишна преподавателска работа.
     Публикува в редица известни български и международни списания –  „Исторически преглед”, „Etudes balkaniques”, „Bulgarian Historical Review”, „Palaeobulgarica”, „Byzantinische Zeitschrift”, „Byzantinoslavica” и др. Редактор е на списание „Etudes balkaniques” и поредицата „Studia Вalcanica”.
     Проф. Василка Тъпкова-Заимова работи буквално до последните си дни, като дори след навършване на 90 години взимаше активно участие в научния живот – пишеше, участваше в конференции, изнасяше доклади, посещаваше сбирките на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България.
     Поклон пред светлата ѝ памет! Няма да я забравим!
Проф. Василка Тъпкова-Заимова