Кирило-Методиевския научен център е създаден на 1 март 1980 г. с разпореждане № 7 от 11 февруари 1980 г. на Бюрото на Министерския съвет като научна организация към Българската академия на науките, юридическа личност на бюджетна издръжка, със седалище в София и с предмет на дейност: научноизследователска, популяризаторска и пропагандна дейност у нас и в чужбина, както и координация на научните изследвания, свързани с делото на Кирил и Методий.  Той е  наследник на Климентовата комисия на БАН,  с чието основаване през 1913 г. се институционализират за първи път изследванията по кирилометодиевистика в България,  и на  Комисията за издаване изворите за живота и делото на Кирил и Методий (1934 г.) Членове на двете комисии са основателите на българската палеославистика Александър Теодоров-Балан, Йордан Иванов, Беньо Цонев, Васил Златарски, Стоян Аргиров, Михаил Попруженко и Юрдан Трифонов. Във втората участват изтъкнати и представители на европейската славистика: от Чехия — Милош Вайнгарт , Иозеф Вайс , Франтишек Дворник , Иозеф Курц , словенският историк Милко Кос , руският славист Валерий Александрович Погорелов , украинските учени Иларион Свенцицки и Иван Огиенко , полският езиковед Станислав Слонски и хърватският езиковед Степан Ившич. Успешната дейност на комисията по събирането и издаването на изворите за живота и делото на Първоучителите е прекратена поради бомбардировките над София през 1943 г., но окончателният удар идва със съветския академик Державин, изпратен да реформира БАН по съветски образец. Той осуетява предложеното от Историко-филологическия клон на Академията за създаване на институти по кирилометодиевистика  и по славистика и тези проучвания  почти изчезват от изследователската парадигма на академичната хуманитаристика.

Все пак, макар и след огромен срив и преследване на видни учени като Веселин Бешевлиев, Иван Дуйчев,  Петър Динеков и мнозина други, кирилометодиевистиката оцелява. Събитието, което отново поставя във фокус Кирило-Методиевото дело, е международното честване на 1100 години от създаването на славянската писменост, включено в календара на ЮНЕСКО за 1963 г. Тогава е възстановена Кирило-Методиевската комисия с председател  Кирил Мирчев и членове Иван Леков и Иван Гълъбов, Петър Динеков, Емил Георгиев, Боню Ангелов, Димитър Ангелов и Иван Дуйчев. Институционално тя възкръсва  като структура към Президиума на БАН през   1970 г. с председател чл. кор. Кирил Мирчев и двама научни сътрудници. Опитите тази комисия да бъде превърната в административно – пропагандно звено не успяват благодарение главно на усилията на акад. Петър Динеков, който съставя научна програма за изследователски център на основата на Кирило-Методиевската комисия, станал факт с решението на Министерския съвет за основаването на Кирило-Методиевския научен център. Новата структура към Президиума на БАН е оглавена от акад.  Динеков.

В първите години от дейността на Центъра продължава работата върху кирило-методиевската библиография, започната в предишните години в Кирило-Методиевската комисия. Към двамата учени, дошли в КМНЦ оттам, са назначени специалист библиограф и двама филолози за проучване на славянските и на латинските, гръцките и романо-германските извори. Внимателно се увеличава броят на сътрудниците на Центъра, за да се постигне оптимален състав, покриващ различни области на широкото интердисциплинарно поле на кирилометодиевистиката. През 1983 г. са организирани първите две международни конференции, през 1984 излиза първият том на поредицата „Кирило-Методиевски студии”. През 1991 г. като орган на КМНЦ е регистрирано сп. Palaeobulgarica, свързано до този момент с Центъра за българистика. Оттогава до момента списанието е уважаван научен форум за изследвания по кирилометодиевистика и старобългаристика, реферирано в Scopus, WOS,  ERIH plus и е отразявано в още 7 реферативни индекса. Преструктурирането на БАН през 1994 г. дава възможност на Центъра да разшири своята изследователска парадигма чрез присъединяването на групата за издаване на старобългарски паметници от Института по български език. Започва интензивно да се разработва въпросът за старобългарския превод на Стария завет, задълбочават се химнографските изследвания, правят се приносни проучвания върху кирило-методиевските извори. Сътрудници на Центъра започват работа по цифрови „описания” на средновековни текстове съвместно с компютърни лингвисти от Италия и продължават с дигитализация на научния архив на КМНЦ и на ръкописите на Научния архив на БАН, събирани от експедициите на Климентовата и на Кирило-Методиевската комисия. Това е основата на репозиториума Cyrillo-Methodiana Digital. Важна част от дейностите е посветена на изследване и описване на български ръкописи, пазени в чуждестранни книгохранилища, чиито копия са вложени в репозиториума.

Успешната научна дейност на КМНЦ е оценена най-високо при международната оценка на БАН през 2009 г., извършена от Европейската научна фондация и ALLEA,  а през 2017 г. е поставен на 3-то място между хуманитарните институции в България в Доклада на постоянно действащата Експертна комисия на МОН за наблюдение, оценка и анализ на научноизследователската дейност.

Като авторитетна институция в международен план, КМНЦ участва в множество изследователски и образователни проекти с партньори от страната и чужбина. В последно време усилията са насочени към изпълнението на инфраструктурни проекти като CLaDA-BG, ЦВП „Наследство Бг“ и Националната научна програма КИННПОР.

Научете повече за историята на КМНЦ:

Славия Бърлиева, Десислава Найденова. КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКАТА В БАН – 100 ГОДИНИ МЕЖДУ НАУКАТА И ПОЛИТИКАТА .- В: Кирило-Методиевски студии, кн. 25, 2016, 7-27.