2022
Национална научна програма
„Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”
Българистиката играе основна роля както при изграждането на представата за съвременна България, така и за мястото на страната ни в развитието на европейската и световна цивилизация. Поради новите геополитически реалности в света през последните три десетилетия се наблюдава понижен интерес към българистиката и изместването ѝ към периферията на научния интерес от страна на редица европейски и други чуждестранни изследователи. Това доведе до намаляване на интереса към разпространението и изучаването на българските език, история и култура в чужбина за сметка на развитие и утвърждаване на тези на други славянски и балкански народи. В резултат на това човешкият ресурс в областта на българистиката извън границите на България сериозно намалява и все повече млади чуждестранни учени се ориентират към изучаването на други славистични и балканистични профили. В тази връзка, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП Българистика), отговаря на необходимостта от целенасочена подкрепа на българистиката като привлекателна научноизследователска област за чуждестранни учени, акцентираща основно върху българския език и литература, българската история, изкуство, наука и култура (вкл. етнография и фолклор).
ОСНОВНИ ЦЕЛИ
– Устойчиво възстановяване на позициите и утвърждаване на българистиката в чужбина чрез привличане на по-голям брой студенти, докторанти и млади учени, изучаващи български език и литература, българска история, изкуство и култура в чуждестранни университети и научни институти;
– Насърчаване на научните изследвания по българистика, което ще спомогне за подготовката и изграждането на нови научни кадри, занимаващи се с българистична проблематика;
– Засилване и утвърждаване на международния престиж и разпознаваемост на колегията по българистика;
– Подпомагане на усилията на държавните институции и повишаване на обществения интерес към създаването на авторитетна научна общност зад граница с фокус към българистиката.
– Популяризиране на българските постижения в различни области на науката и технологиите, както и на историческите забележителности на България.
СРОК НА ПРОГРАМАТА – до 31.12.2025 г.
Програмата ще се изпълнява на три етапа, всеки с продължителност 12 месеца.
ОБЩ ИНДИКАТИВЕН БЮДЖЕТ НА ПРОГРАМАТА – до 4 000 000 лв.
ТЕКУЩИ ДЕЙНОСТИ
Обява за специализации на млади чуждестранни българисти
A call for specialisations of young foreign Bulgarian studies researchers
Конкурс за подпомагане на млади изследователи при издаването на първа монография, посветена на българистична проблематика
A call to support young researchers with the publication of their first monograph dedicated to Bulgarian studies problematics
Покана за краткосрочно гостуване на чуждестранен българист
Invitation for for a short term stay in Bulgaria
Формуляр за краткосрочно гостуване на чуждестранен българист
2021
Езиков образ на правното и културно мислене в текстовете на старата българска и словашка литература
Съвместен проект с Института по славистика „Ян Станислав” на Словашката Академия на науките, финансиран по програмата за международно сътрудничество на БАН
Период на изпълнение: 2021-2022 г.
Ръководител: доц. д-р Десислава Найденова
Екип: Проф. д-р Веселка Желязкова, Проф. д-р Славия Бърлиева, Доц. д-р Татяна Илиева, докторант Теодора Георгиева.
Проектът има за цел: 1. изследването на средновековните славянски правни текстове като носители на религиозен опит, мироглед, колективната културна памет и фолклорна традиция на българския и словашкия етнос; 2. Изследване на юридическата терминология в старите български и словашки текстове (тук се имат предвид както правните сборници, така и библейските текстове, апокрифи съчиненията на старобългарските книжовници).
Основната задача на двата екипа ще бъде проучването на непубликувани ръкописи, съхранявани в български и словашки хранилища, разгледани в съпоставителен план с вече публикувани и проучени текстови образци на старата словашка и българска книжнина.
2020
Южнославянски кописти и скриптории от XIV век – палеографска атрибуция и онлайн реперториум
Изследователски проект KP-06-PN50/4 30.11.2020, финансиран по конкурс за фундаментални научни изследвания към Национален фонд „Научни изследвания“
Партньри: Кирило-Методиевски научен център и Институт по математика и информатика, Българска академия на науките
Ръководител на научния колектив: доц. д-р Марко Скарпа
Научен колектив: Проф. д-р Веселка Желязкова, Доц. д-р Ива Трифонова, Проф. дфн Вася Велинова, Проф. д-р Елисавета Мусакова, докторантка Констанца Бурлаку, докторантка Милена Давидович, магистрантка Марта Рипаранте; Доц. д-р Десислава Панева-Маринова, Проф. д-р Радослав Павлов, ас. д-р Максим Гойнов, докторант Йордан Стойков
Целта на проектното предложение е събирането на данни от първични средновековни писмени източници и тяхното предоставянето на научната общност като надежден инструмент за определяне на произхода, дефинирането и систематизирането на съхранените в книгохранилищата днесръкописи от гледна точка на техните палеографски особености. За осъществяването на тази голяма цел проектът е съсредоточен върху издирването на нови и обединяването им с налични данни, които ще способстват методите за надеждна идентификация на конкретни книжовници на средновековни текстове, а за основна са приети сведенията за южнославянските кописти от XIV век ‒ един особено важен период за културноисторическото развитие на Балканите, оказало влияние върху културните процеси на територията на цяла Европа. Събраните данни от оригинални славянски ръкописи ще бъдат обработени, анализирани и с публичен достъп чрез специалносъздаден онлайн реперториум. Този реперториум ще бъде изграден въз основа на стабилна теоретична основа и работещ научен методологичен подход, с каквито към момента съвременната славистична медиевистична наука не разполага. В научноизследователски аспект събирането и класифицирането на необходимите данни за достоверна идентификация на реални средновековни калиграфи ще изведе нови знания за устройството и дейността на самите калиграфски школи или местни ателиета, в които те са се образовали и са работили.
Сайт: www.kopisti14.kmnc.bg
Facebook: https://www.facebook.com/Kopisti14
YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCfoyUlPz__tceM2wQUAiISA
2019
Манастирските библиотеки в южнославянските земи и Русия през XIV-XVI в.
Проект № КП-06-Русия /25 28.09.2019, финансиран от Конкурс за фундаментални научни изследвания към Национален фонд „Научни изследвания“
Период на изпълнение 2019-2022 г
Ръководител на научния колектив: доц. д-р Марко Скарпа
Научен колектив: доц. д-р Ива Трифонова, проф. д-р Светлина Николова, гл. ас. д-р Ивета Рашева, гл.ас. д-р Тотка Григорова, гл. ас. Камелия Христова. От руската страна: Ръководител на научния колектив: проф. дфн Татяна Пентковская, научен колектив: доц. кин. Елена Белякова, мл. н. с. Ирина Гневшева.
Проектното предложение е насочено към изследване на събитията и процесите, формирали и съхранили християнската източноправославна общност през ΧΙV-XVI в. То обхваща спецификата на манастирските библиотеки, пътищата и начините на разпространение на книжовното познание. В основата са заложени две много важни исторически събития, свързани с България, случили се на Балканския полуостров: 1. Целенасочената културна и просветителска политика, водена по време на Второто българско царство (1185-1396 г.), и достиженията на дейците на Търновската книжовна школа; 2. Инвазията на турските войски на Балканския полуостров и падането на България под Османско владичество (1396-1878). Последвалите миграционни процеси, които са от съдбоносно значение за монашеските общности, са от голямо значение за формиращите се богословски, богослужебни и книжовни тенденции в културата на православните народи през средните векове.
Проектът ще изучава дейността на конкретни православни манастирски средища, на книжовниците, които работят по това време в тях, на техните духовни поклонничества, на литературата, която те съхраняват, превеждат и създават, на събраните от тях библиотечни фондове, на отделните ръкописи и на тяхната структура и съдържание. Тази средновековна християнска културно-историческа реалия е осъзната като неделима система, тя е и основата на манастирския живот в отделните локални православни средища. Цел на проекта е да проследи как тази система се изгражда и как тя функционира в духовните обители през ΧΙV-XVI в. и по-специално ‒ в проучването на местата и текстове, където културно-историческите връзки от този период намират израз ‒ в манастирските библиотеки, където се пази необходимата литургична и нелитургична литература. В основата е комплексното изучаване (на кодикологично, текстово, езиково равнище) на книжовни паметници, текстовете, намерени в монашеските библиотеки, и по-специално на тези от тях, които съдържат: нови редакции, преводи и тълкувания на библейските и светоотческите книги, на парабиблейски текстове, свързани с тях; богословски и полемически съчинения, на аскетичната литература като цяло; агиографски творби; канонични и църковно-юридически паметници.
Актуалността на темата се обуславя от факта, че през последните десетилетия се наблюдава качествено различен поглед към подхода на изследване на очертаните реалии. Значително се разшири и тематичния обхват на изворовата база. В научно обръщение влязоха редица нови, недостъпни доскоро манастирски колекции, появиха се нови модерни описи на ръкописите, а дигиталните технологии позволиха достъп до отдалечени или трудно достъпни хранилища.
Проектното предложение предвижда изготвяне на научни изследвания и генериране на нови знания, провеждане на научен форум, издание на тематичен сборник с резултатите от него, експониране на изложба, както и популяризирането на средновековното българско и славянско духовно наследство в страната и чужбина. Работната група на проекта се състои от девет изследователи (шест от българска и трима от руска страна), които имат различни умения и компететности в областта на медиевистичната наука, различен професионален опит и гледна точка към проблематиката.
Религиозен разцвет. България XIII – XV век. Floraison religieuse. Bulgarie XIII-e – XV-e-e siecles
Проектът е реализиран от Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките в партньорство с Център за история и цивилизация на Византия при Национален център за научни изследвания (CNRS), Франция. с финансовата подкрепа на Посолството на Франция в България, съгласно договор №194/ INUV/AMV/2019
Период на изпълнение: 2019-2020
Ръководител на проекта: доц. д-р Марко Скарпа
Участници в изготвянето на проекта от българска страна: доц. д-р Марко Скарпа и доц. д-р Стиляна Баталова
Проектът има за цел осъществяване на двустранно сътрудничество между български и френски учени, които да извършат научни изследвания върху конкретни религиозни процеси и явления в българска среда, в творчеството на Теодосий Търновски, Евтимий Търновски и Константин Костенечки, при прилагане на мултидисциплинарен подход. Във фокуса на научния интерес попадат също историческите, религиозните и идеологическите процеси и тяхното отражение в текстовете през призмата на сложните взаимоотношения между православния и католическия свят в периода XIII – XV век.
Постигнатите резултати ще бъдат огласени на международна научна конференция по темата на проекта през юли месец 2019. Те ще бъдат публикувани след процедура по анонимно оценяване в тематичен сборник. В съставителската дейност ще участват утвърдени учени от българския и френския екип. Сборникът ще бъде включен като том в поредицата Кирило-Методиевски студии и ще бъде предложен за рефериране в Web of Science.
2018
Средновековни каноничноправни текстове и техните славянски рефлексии в европейската правна култура
Съвместен проект с Института по славистика „Ян Станислав” – САН, финансиран по програмата за международно сътрудничество на БАН
Период на изпълнение: 2018-2020 г.
Ръководител: доц. д-р Десислава Найденова
Екип: проф. дн Димо Чешмеджиев, проф. д-р Славия Бърлиева, гл.ас. д-р Люба Илиева, докторант Петя Младенова
Проектът има за цел да отговори на съвременната необходимост от събиране и класифициране на юридическото културно наследство от епохата на Средновековието и Новото време – както оригинални текстове, така и преводни, разпространяване в славянска езикова среда и запазени в български и словашки книгохранилища. Така в основата му стои дипломатичното издание на ръкопис № И-437 от сбирката на Задкарпатския етнографски музей, Словакия (рутенски, крaя на XVI – XVII в.). Той възхожда към група преписи, свързани с региона на Западните Карпати и в чиято основа е преведеният във Второто българско царство правноканоничен сборник нар. Псевдозонара (номоканон на Котелерий). Сред славянските канонично-правни текстове Псевдозонара има най-голяма популярност и е засвидетелстван в южнославянски и източнославянски ръкописи до кр. на XVII в.
Проектът ще изследва също така в паралел гръцки и латински текстове от сборници по канонично право, третиращи въпросите за употребата на народностните езици в богослужението. Част от тези сбирки (напр. Decretum Gratiani, Anselmo Lucensis collectio canonum) се посочват като източници за някои от кирило-методиевските извори, но не във всички случаи това се потвърждава от анализа на съдържанието им. Като резултат от работата в този дял на предлагания проект ще бъдат изработени критическите издания на някои от тези извори и ще се прецизира присъствието на кирилометодиевската проблематика в паметниците на европейското канонично право.
Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“
Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“, Процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“, Компонент 4 „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ (2018-2023)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева
Водеща организация на дейностите по поректа е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ).
Партньори са още десет образователни и научни организации: Технически университет – София (ТУ), Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Национална спортна академия „Васил Левски“ (НСА), Национален институт по геофизика, геодезия и география при БАН (НИГГГ), Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ), Институт за изследване на изкуствата при БАН (ИИИзк), Институт за литература при БАН (ИЛ), Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при БАН (ИБЦТ), Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ), Регионален исторически музей – София (РИМ).
Национална интердисциплинарна изследователска е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH“
Финансиран от Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ на Дирекция “Структурни фондове и международни образователни програми” към МОН (2018-2023)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева
Координатори на проекта са Института за информационни и комуникационни технологии, БАН и Министерство на образованието и науката.
В състава на консорциума влизат и структурните звена от БАН: Институт за математика и информатика, Институт за Балканистика с Център по тракология, Институт за Етнология и фолклористика с Етнографски музей, Кирило-Методиевски научен център; университетските центрове СУ, НБУ, ШУ, ЮЗУ, БСУ; Сдружение Булгариана, фирмите Сирма медия и Онтотекст; Исторически музей – София и НБИВ.
Национална научна програма „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“ (КИННПОР) (2018-2020)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева
Коориднатор на праграмата е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
The City in the Dynamic of Culture – reflections and inspirations on the field of South Slavic literatures and cultures from Middle Ages to Postmodern times (2018-2020)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева
Съвместно с Полската академия на науките
Публикуване на кирило-методиевската библиография в уеб пространството (2011–2013, 2018-2020)
Ръководител: гл.ас. д-р Нели Ганчева
2017
From the Holy Land to the Holy Church: Apostolic Missions and Pilgrimage and the Formation of Christianity during the Late Antiquity and Middle Ages)(2017-2019)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева. Съвместно с с Еврейския университет в Йерусалим.
2016
Кирило-Методиевски извори и традиции – развитие на Кирилометодиевската идея като параметър на националната и европейска идентичност (2016-2021)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева.
2015
Scriptura&Cultura: ръкописните колекции като общо европейско културно наследство (2015-2021)
Ръководител: проф. д-р С. Бърлиева. Съвместно с Румънската академия на науките
2014
Библиотека „Легенда” – четива и култура на Средновековието и Ренесанса (2014-2024)
Ръководител: гл. ас. д-р Евгени Зашев
Образци на европейската културна традиция – ръкописите на цар Иван Александър (2014-2024)
Ръководител: проф. д-р Славия Бърлиева
2013
Словоуказатели към славянския превод на Книгата на пророк Исая (2013-2016)
Ръководител: доц. д-р Татяна Илиева.
Съвместно със Славянски институт към Академията на науките на Република Чехия.
2012
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИ И СЛОВАЦИ (2012-2013)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова.
Съвместно с Института по славистика „Ян Станислав“ на Словашката академия на науките в Братислава.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИТЕ И СЛОВАЦИТЕ, II (2012-2014)
Ръководител: доц. Б. Мирчева. Съвместно със Словашката академия на науките.
СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ И ЦЕННОСТИ, ОТРАЗЕНИ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ И ПОЛСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (2012-2014)
Ръководител: доц. П. Костадинова.
Съвместно с Института за славистика – Отделение за праславянски език в Краков – ПАН
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ ТРАДИЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (2012-2014)
Ръководител: доц. д-р П. Костадинова
ЛЕКСИКАТА НА СТАРИТЕ СЛАВЯНСКИ ТЕКСТОВЕ НА НОВИЯ И СТАРИЯ ЗАВЕТ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН (2012-2014)
Ръководител: доц. д-р В. Желязкова. Съвместно с Института по славянознание – РАН
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И ПИСМЕНО НАСЛЕДСТВО. EL’MANUSCRIPT-2012“ (2012)
Ръководител: доц. д-р В. Желязкова
ПУБЛИКУВАНЕ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ В УЕБПРОСТРАНСТВОТО (2012-2014)
Ръководител: гл. ас. д-р Н. Ганчева
2011
ЕВРОПЕЙСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ – СРЕДНОВЕКОВНИ КУЛТУРИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ РЕСУРСИ (ISCH COST ACTION IS 1005 – Medieval Europe – Medieval Cultures and Technological Resources“ (Medioevo Europeo) (2011-2015)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова. Съвместно с Международната организация за изследване на Латинското средновековие (Sosieta Internationale per lo Studio del Medioevo Latino – S.I.S.M.E.L.); Сирма медия. Общо 23 страни: Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария и Швеция.
BIBLICAL CONCEPTS IN SLAVIC TRADITION: LINGUISTIC, TEXTUAL AND CULTURAL-HISTORICAL ASPECTS. БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ В СЛАВЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ: ЕЗИКОВИ, ТЕКСТОЛОГИЧЕСКИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ (2011-2013)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова. Съвместно с Еврейския университет в Йерусалим – департамент за германски, руски и източноевропейски изследвания.
НАУЧНИ МОНОГРАФИИ, ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ, СПРАВОЧНИЦИ, ЕНЦИКЛОПЕДИИ И БЪЛГАРСКА НАУЧНА ПЕРИОДИКА (2011-2013)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова.
2010
THE SLAVIC SOURCES OF THE LIVES AND WORKS OF CYRIL AND METHODIUS (9–10 C.) (СЛАВЯНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ) (2010-2012)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова. Съвместно с института „Европейски интелектуален речник и история на идеите“ към Италиански център за научни изследвания (CNR) – Италия.
THE SOUTH-SLAVIC ASPECTS OF THE CYRILLO-METHODIAN TRADITION IN THE MANUSCRIPT HERITAGE OF THE GRAND DUCHY OF LITHUANIA (XV-XVII C.) (ЮЖНОСЛАВЯНСКИ АСПЕКТИ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИТЕ ТРАДИЦИИ В РЪКОПИСНОТО НАСЛЕДСТВО НА ВЕЛИКОТО ЛИТОВСКО КНЯЖЕСТВО, XV-XVII В.) (2010-2012)
Ръководител: доц. д-р Т. Мострова. Съвместно с Литовската академия на науките – Институт за литовски език, Отдел за взаимодействие на езиците и културите.
Съставяне и публикуване на обща кирило-методиевска библиография (2010-2020)
Ръководител: гл.ас. д-р Нели Ганчева.
2009
РЪКОПИСНАТА ТРАДИЦИЯ НА СЛАВЯНСКИТЕ, ЛАТИНСКИТЕ И ГРЪЦКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО (2009–2011)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова.
КОНВЕРТИРАНЕ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ В МАШИННОЧЕТИМА ФОРМА (2009-2011)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова.
КУЛТУРНО-РЕЛИГИОЗНИ И ФИЛОСОФСКИ АСПЕКТИ НА СЛАВЯНСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ЛИТЕРАТУРИ И ТЕХНИТЕ СЪВРЕМЕННИ ПРОЕКЦИИ (II част 2009–2011)
Ръководители: ст.н.с. д-р Славия Бърлиева и проф. д-р Гражина Шват. Съвместно с Института по славистика на Полската АН във Варшава, разработен в рамките на спогодбата между БАН и ПАН.
СЛАВЯНО-РУСКИЯТ ПРОЛОГ ПО НАЙ-СТАРИТЕ НЕГОВИ ПРЕПИСИ (2009–2011)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Вадим Криско. Съвместно с Института за руски език “В. В. Виноградов” на РАН, Москва. Разработван в рамките на спогодбата между БАН и РАН.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НЕГОВИТЕ БЪЛГАРСКИ И ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ (2009-2011)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова. Финансиран от фонд „Научни изследвания“.
2008
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И НЕГОВИТЕ БЪЛГАРСКИ И ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ (2008-2013)
Ръководител: проф. д-р Св. Николова. Съвместно със Сирма Медия, София, Научния архив на БАН София, Университета в град Флорина, Гърция.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО НАСЛЕДСТВО И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЪЛГАРИ И СЛОВАЦИ (2008–2010)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Петер Женюх. Съвместно с Института по славистика „Ян Станислав“ при Словашката академия на науките в Братислава, разработван в рамките на спогодбата между БАН и САН.
БИБЛИЯТА В СЛАВЯНСКАТА ТРАДИЦИЯ (2008–2010)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и доц. д-р Александър Кулик. Съвместно с Еврейския университет в Йерусалим, разработван в рамките на спогодбата между БАН и Израелската академия на науките и хуманитаристиката.
2007
РЕЦЕПЦИЯ НА СРЕДНОБЪЛГАРСКАТА КОЛЕКЦИЯ ОТ ХОМИЛИИ „СТУДИОН“ В КИРИЛСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ НА ЛИТОВСКО-ПОЛСКАТА ОБЩНОСТ (ХVІ–ХVІІ В.) (2007–2009)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и доц. д-р Йоланта Забарскайте. Съвместно с Института по литовски език – Вилнюс, Литва, разработван в рамките на спогодбата между БАН и ЛАН.
СЛАВЯНСКИ ПРАВНИ ТЕКСТОВЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (2007–2009)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова
СЛОВОУКАЗАТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ПРЕВОД НА КНИГАТА НА ПРОРОК ИЕРЕМИЯ (2007–2009)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Емилие Блахова. Съвместно със Славянския институт при Чешката академия на науките – Прага, Чехия, разработван в рамките на спогодбата между БАН и ЧАН.
ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА НАУЧНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ КОМПЛЕКС В ОБЛАСТТА НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (2007–2009)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова. Финансиран от Националния фонд „Научни изследвания“ при Министерството на образованието и науката.
СЛАВЯНО-ГРЪЦКИ И ГРЪЦКО-СЛАВЯНСКИ СЛОВОУКАЗАТЕЛ КЪМ СРЕДНОБЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОД НА ТРИОДНИТЕ СИНАКСАРИ (2007–2008)
Ръководител: ст.н.с. д-р Лора Тасева.
2006
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ ТРАДИЦИИ И КНИЖОВНОСТ В ЮГОЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ – ХVІІІ–ХІХ ВЕК (2006–2008)
Ръководител: н.с. Олга Пърличева
ЕВАНГЕЛСКИ МЕСЕЦОСЛОВНИ ЧЕТИВА В СЛАВЯНСКИТЕ РЪКОПИСИ (Х–ХVІІ ВЕК) (2006–2008)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева.
2005
БЪЛГАРСКАТА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ НА СТАРИЯ ЗАВЕТ ХІV–ХVІ в. (2005–2007)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова. Финансиран от Националния фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката на България.
СВЕТАТА ЗЕМЯ И РЪКОПИСНОТО НАСЛЕДСТВО НА СЛАВЯНИТЕ (2005–2007)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. д-р Волф Москович. Съвместно с Центъра за славянски езици и литератури при Еврейския университет в Йерусалим, Израел, разработен в рамките на спогодбата между БАН и Израелската академия на науките и хуманитаристиката.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТЕКСТОЛОГИЧЕСКИТЕ И ПРЕВОДАЧЕСКИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ ТВОРБИ ВЪВ ВЕЛИКИТЕ ЧЕТИ-МИНЕИ НА МИТРОПОЛИТ МАКАРИЙ (2005–2007)
Ръководители: проф. д-р Екхард Вайер и ст.н.с. д-р Светлина Николова. Съвместно със Славянския семинар на Университета „Алберт Лудвиг“ във Фрайбург, Германия. Финансиран от Германската служба за академичен обмен (DAAD) и Министерството на образованието и науката на България.
СЛОВОУКАЗАТЕЛИ КЪМ СЛАВЯНСКИЯ ПРЕВОД НА КНИГАТА НА ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ (2005–2007)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева и проф. д-р Емилие Блахова. Съвместно със Славянския институт на Чешката АН, Прага, разработен в рамките на спогодбата между БАН и ЧАН.
СТАРОБЪЛГАРСКАТА АГИОГРАФИЯ И ХИМНОГРАФИЯ КАТО ИЗВОР ЗА КУЛТУРНИТЕ КОНТАКТИ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ ИЗТОК И ЗАПАД ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ (2005–2007)
Ръководител: ст.н.с. д-р Мария Йовчева. Финансиран от Националния фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието.
2004
ПРЕВОД И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН-АЛЕКСАНДЪР И СТАНДАРТИЗАЦИЯТА НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (2004–2006)
Ръководители: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева и проф. д-р Марчело Гардзанити. Съвместно с Департамента по лингвистика на Университета във Флоренция, Италия, разработен в рамките на спогодбата между БАН и Националния център за научни изследвания на Италия.
ПАМЕТНИЦИ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКАТА ТРАДИЦИЯ В ПОЛША (2004–2005)
Ръководители: ст.н.с. д-р Славия Бърлиева и проф. д-р Виеслав Бориш. Съвместно с филиала на Института по славистика на Полската АН в Краков, разработен в рамките на спогодбата между БАН и ПАН.
2003
МЕСЕЦОСЛОВНИТЕ ЧЕТИВА В СЛАВЯНСКИТЕ ЕВАНГЕЛСКИ РЪКОПИСИ СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЙЕРУСАЛИМСКИЯ УСТАВ (2003–2005)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева.
СТАРОБЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО НАСЛЕДСТВО ВЪВ ВЕЛИКИТЕ ЧЕТИ-МИНЕИ НА МИТРОПОЛИТ МАКАРИЙ (2003–2005)
Ръководител: ст.н.с. д-р Татяна Мострова.
ВИЗАНТИЯ И СЛАВЯНИТЕ – КОНТАКТИ И ТРАДИЦИЯ (2003–2005)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дин Александър Авенариус. Съвместно с Института по история на Словашката АН, Братислава, разработен в рамките на спогодбата между БАН и ПАН.
2002
НАЙ-СТАРИЯТ СЛАВЯНСКИ ПРЕВОД НА СТАРИЯ ЗАВЕТ (2002–2004)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. Зое Хауптова. Съвместно със Славянския институт на Чешката АН, Прага, разработен в рамките на спогодбата между БАН и ЧАН.
BIBLIA PATRISTICA SLAVONICA. T. 1. ІХ–Х ВЕК (2002–2005)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Анатолий Алексеев. Съвместно с Института за руска литература при Руската АН, Санкт Петербург, разработен в рамките на спогодбата между БАН и РАН.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕВРЕЙСКАТА И СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА (2002–2004)
Ръководители: проф. д-р Волф Москович и ст.н.с. д-р Светлина Николова. Съвместно с Центъра за славянски езици и литератури към Еврейския университет в Йерусалим, Израел, разработен в рамките на спогодбата между БАН и Израелската академия на науките и хуманитаристиката.
СЛАВЯНСКОТО ЛИТУРГИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО В БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ (2002–2005)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Александър Молдован. Съвместно с Института за руски език при Руската АН, Москва, разработен в рамките на спогодбата между БАН и РАН.
2001
БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В СБИРКАТА НА ВИКТОР ГРИГОРОВИЧ В ДЪРЖАВНАТА БИБЛИОТЕКА В ОДЕСА (2001–2003)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова. Съвместно с Одеската държавна научна библиотека „Максим Горки“, финансиран по програма „Европа“ на Представителството на Европейската комисия в София, Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа – офис София, и Виенския университет.
2000
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА СТАРОЗАВЕТНИ СЮЖЕТИ В ИЛЮСТРОВАНИТЕ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ ОТ XIV век (2000–2002)
Ръководител ст.н.с. I ст. д изк Лиляна Мавродинова.
МЕСЕЦОСЛОВНИТЕ ЧЕТИВА В РАННИТЕ СЛАВЯНСКИ ЕВАНГЕЛСКИ РЪКОПИСИ (2000–2002)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева.
ЕДНОСТРОФИЧНИ ТРИОДНИ ПЕСНОПЕНИЯ НА КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ (2000–2002)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Георги Попов.
ВИЗАНТИЙСКИЯТ И ЛАТИНСКИЯТ АГИОГРАФСКИ МОДЕЛ В КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИТЕ ЖИТИЙНИ ТЕКСТОВЕ ОТ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (2000–2002)
Ръководител: ст.н.с. д-р Славия Бърлиева.
1999
СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА РЪКОПИСНА ТРАДИЦИЯ И РУСИЯ (1999–2001)
Ръководители: ст.н.с. д-р Светлина Николова и проф. дфн Александр Молдован. Съвместно с Института за руски език „В.В.Виноградов“ при Руската АН, Москва, разработен в рамките на спогодбата между БАН и РАН.
СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ПРЕВОД НА СТАРИЯ ЗАВЕТ. УЧИТЕЛНИ КНИГИ (1999–2001)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова.
КАЛЕНДАРЪТ В АПОСТОЛИ И ЕВАНГЕЛИЯ С АПОСТОЛ (1999–2001)
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Екатерина Дограмаджиева.
БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В СБИРКАТА НА АЛЕКСЕЙ ХЛУДОВ В ДЪРЖАВНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ В МОСКВА (1999)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова. Съвместно с Държавния исторически музей в Москва, финансиран от Фонда за развитие на изкуствата на програма ФАР на Европейския съюз.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКАТА БИБЛИОГРАФИЯ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ 1844–1944 (1999–2001)
Ръководител: ст.н.с. д-р Веселка Желязкова.
1998
ИЗВОРИ ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ (1998–2005)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова
1997
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИЯТ МОТИВ И МОТИВЪТ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В СРЕДНОВЕКОВНАТА ЕВРОПЕЙСКА ИСТОРИОГРАФИЯ (1997–1999)
Ръководител: ст.н.с. д-р Славия Бърлиева. Финансиран от Националния фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието. Награден от фонда.
КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКА БИБЛИОГРАФИЯ 1940–2007 (1997–2007)
Ръководител: ст.н.с. д-р Светлина Николова.
1996
ПРЕПИСИ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВСКИ ТЕКСТОВЕ В РУСКИ И БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСНИ СБИРКИ (1996–1998)
Ръководители: проф. дфн Александър Молдован и ст.н.с. д-р Светлина Николова. Съвместно с Института за руски език „В. В. Виноградов“ при Руската АН, Москва, разработен в рамките на спогодбата между БАН и РАН.
СТАРОБЪЛГАРСКИ ХИМНОГРАФСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА КИРИЛО-МЕТОДИЕВИТЕ УЧЕНИЦИ (1996–1998).
Ръководител: ст.н.с. І ст. дфн Георги Попов. Субсидиран от Националния фонд „Научни изследвания“ към Министерството на науката и образованието. Награден от фонда.