Изложба е посветена на делото на забележителния български литературен историк проф. Боню Стоянов Ангелов по повод сто и десетата годишнина от рождението му. Тя е подготвена от Кирило-Методиевския научен център при БАН в сътрудничество с Научния архив на БАН и с подкрепата на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. В изложбата са използвани непубликувани досега архивни документи от личния фонд на учения в Научния архив на БАН (фонд 93) и от Централния държавен архив.

Автори: Нели Ганчева, Мая Иванова
Дизайн: Галина Кръстева

Приносите на Б. Ангелов в изследването на средновековната и възрожденската българска литература и култура са известни и подобаващо оценени от славистичната общност. Голямото тематично разнообразие на неговите проучвания, включени в над 300 публикации, международното признание за значимостта на научното му дело, а също така и спомените на колеги и последователи, в които личността на Б. Ангелов присъства като ярък пример за искрено и високопрофесионално служене на българската култура – това са основните опорни точки на концепцията за изложбата.

Материалът, представен в 19 документални пана, е систематизиран според хронологията и темите, върху които проф. Б. Ангелов е работил през годините. В началото под наслов „Живот в дати“ са синтезирани най-важните житейски и професионални моменти (семейство, образование, професионална реализация, командировки в страната и чужбина, издадени книги). Следва информация за родното място (с. Горно Паничерево, дн. с. Ягода, Старозагорско), семейната среда, в която израства, семейството, което създават с госпожа Мария Ангелова. Предназначението на материалите, илюстриращи ученическите и студентските години от неговия живот, както и дейността му в Казанлък, е да акцентуват върху определящата роля на тези години за по-нататъшното му развитие. Нов етап в живота на проф. Б. Ангелов бележи постъпването му в Института за литература, с който е свързан професионалният си път от 1949 до 1980 г. В секцията „Българска литература до Освобождението“ той израства от научен сътрудник (1949) до професор (1967), като се занимава както със стара българска, така и с възрожденска литература. Отделно табло илюстрира редакторската дейност на Б. Ангелов, който е член на редколегиите на поредиците „Известия на Института за литература“ и „Старобългарска литература“, на тритомния „Речник на българската литература“, както и на първия том от Кирило-Методиевската енциклопедия.

Следващите девет табла са посветени на научното дело на Б. Ангелов. Обхванати са изследванията му върху кирило-методиевските извори, историческия развой на старобългарската литература, книжовните взаимоотношения между България и Русия през Средновековието, литературата на Българското възраждане, историята на празника на славянските просветители Кирил и Методий през Средновековието и Възраждането. Приносите на учения в областта на кирило-методиевското изворознание се разглеждат в контекста на усилията на медиевистичната общност през XX в. да утвърди издаването на изворите за живота и делото на Кирил и Методий като задача от първостeпенно значение. В резултат на тези усилия е осъществен един важен проект – тритомното академично издание на съчиненията на Климент Охридски, в подготовката на което Б. Ангелов изиграва съществена роля.

Представени са и археографските приноси на Б. Ангелов в изучаването на старобългарското книжовно наследство. Резултатите от проучванията му са систематизирани в следните направления: издирване и обнародване на неизвестни или слабо познати произведения и въвеждане в научно обращение на голям брой преписи на старобългарски книжовни паметници; разширяване на представите за делото на редица старобългарски книжовници, сред които Дионисий Дивний, дяк Андрей, Мардарий Рилски, Висарион Хилендарски, Висарион Дебърски; оповестяване на нови сведения за дейността и значението на сравнително слабо проучени до този момент книжовни средища в средновековна България, като с. Аджар, Карлово, Враца, Тетевен, Куклен.

Проучванията на Б. Ангелов върху средновековния литературен процес съвсем естествено го отвеждат до проблематиката на Българското възраждане. При представяне на трудовете му в тази област са обхванати основните теми, по които той работи: преходът от Средновековие към Възраждане, Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“, значението на кирило-методиевските традиции за укрепването на българското национално самосъзнание през Възраждането и за изграждането на новата култура.

Последното 19 табло свидетелства за следата, която оставя Боню Ангелов в науката, обществения живот и в съзнанието на всички, които са го познавали. Рецензиите, обзорите и възпоминателните статии оценяват по достойнство големите заслуги на българския учен за развитието на медиевистиката, както и ролята на личностните му качества за разгръщането на научния му потенциал. Всичко написано от и за него съхранява паметта за изследователя и човека Б. Ангелов – отдаден на събирането, проучването и опазването на българското книжовно богатство; последователно точен и прецизен в научните си заключения; етичен, толерантен и добронамерен в отношението си към другите.