В събота, 1 август, приключи третото издание на Лятната школа по славянска палеография „Кирило-Методиевско наследство: кирилицата в средновековните южнославянски земи“, организирана от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките в сътрудничество с Института по математика и информатика при Българската академия на науките, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Подготовката и провеждането на школата бяха осъществени от членовете на изследователския екип по проекта „Развитие на кирилицата от IX до XIV век в южнославянските земи: изследване и дигитално представяне“ (ФНИ, № КП-06-Н90/9, https://kirilica.kmnc.bg/) с финансовата подкрепа на Фондация „Палеобулгарика“.
Лекциите и практическите занятия бяха водени от проф. д-р Веселка Желязкова и ас. Марта Рипаранте (КМНЦ-БАН, България), доц. д-р Марко Скарпа (Месински университет, Италия), проф. дфн Вася Велинова (Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, СУ „Св. Климент Охридски“, България), проф. д-р Елисавета Мусакова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, България), гл. ас. д-р Диляна Радославова Петрова Банкова (Институт за литература при БАН, България), доц. д-р Максим Гойнов и проф. д-р Десислава Панева-Маринова (ИМИ-БАН, България), д-р Кети Траини (Университет в Мачерата, Италия), д-р Милена Давидович (Балканолошки институт при Српската академија наука и уметности, Сърбия), Йелена Цветкович и Алекса Караич (Белградски университет, Сърбия).
В школата взеха участие 26 млади изследователи от България, Италия, Сърбия, Франция, Румъния, Полша и Русия, избрани чрез конкурс за стипендии.
В рамките на шест интензивни учебни дни участниците имаха възможност да задълбочат знанията си по история на славянската писменост и славянска палеография и да придобият практически умения за анализ и описание на средновековни кирилски ръкописи. Програмата обхвана различни етапи и аспекти от изучаването на ръкописното наследство – от историческия контекст на славянската писменост на Балканите, материалите и писмените инструменти и оформлението на ръкописната страница до развитието на кирилското писмо през вековете, описанието на ръкописи, анализа на писмото и буквения микроморфологичен репертоар, орнаменталната украса и въпросите, свързани с консервацията и опазването на ръкописното наследство. Специално внимание беше отделено на съвременните дигитални подходи в палеографските изследвания. Участниците се запознаха с възможностите за прилагане на дигитални технологии при анализа и представянето на ръкописи, с Реперториума на южнославянските ръкописи и кописти (https://kopisti.kmnc.bg/bg), както и с нови методи и инструменти за идентификация на книжовници.
Съществена част от програмата беше посветена на практическото приложение на придобитите знания. В рамките на специално разработени изследователски задачи участниците анализираха подбрани средновековни ръкописи, като работата обхвана тяхното описание, особеностите на писмото, пунктуацията и орнаменталната украса. Практическите занятия и изследователските казуси дадоха възможност за прилагане и съпоставяне на различни методи за палеографски анализ, атрибуция и идентификация на средновековни книжовници.
Учебната програма беше допълнена от посещения в някои от основните научни и културни институции на София. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Елисавета Мусакова представи на участниците оригинални ръкописи от фондовете на библиотеката и техните основни кодикологични и палеографски особености. В Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. дфн Вася Велинова представи славянски и гръцки ръкописи от колекцията на Центъра. В Зографската стая на Централната библиотека на Софийския университет проф. д-р Андрей Бояджиев и гл. ас. д-р Димитър Пеев представиха дигитални ръкописни колекции.
Бяха организирани също посещения на Националния археологически институт с музей при БАН, Боянската църква – част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, и Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. През първия ден участниците се включиха и в пешеходна обиколка на историческия център на София.
Школата завърши със заключителна дискусия, посветена на бъдещето на кирилската палеография, перспективите пред съвременните изследвания и възможностите за по-нататъшно приложение на придобитите знания и умения.
