Кирило-Методиевският научен център при БАН заедно с Музея “Земята и хората” отбелязват празника “Успение на св. Кирил”. Събитието е част от поредица юбилейни инициативи.
От хилядолетия насам българите честват този празник със знанието, че това е един от празниците, с които се отбелязва българският принос към европейската цивилизация, каза в интервю за БНР проф. д-р Славия Бърлиева.
“Славянската азбука, която е едно фонетично писмо, създадено от Светите братя Кирил и Методий върху основата на говоримия език на българските славяни от Солунско, разчупва през 9 век гръко-латинския модел на европейската писмена култура и прави нашия език, един народен език го прави книжовен.”
Делото на Кирил и Методий става завинаги разпознаваем български знак, подчерта проф. Бърлиева.
“Кирило-Методиевото дело е било винаги белег, който се отнася до българската културна идентичност. Във всички критични моменти от нашата история Кирило-Методиевата традиция е изплувала на преден план и е ставала стожер на стремленията да се установи тази национална идентичност.”
“От хилядолетия българите се уповават на тази традиция и в нашето съвремие също може да се види как новите демокрации енергично припознаха Кирило-Методиевата традиция като своя. Словакия въведе тази традиция в преамбюла на своята Конституция”, каза още Славия Бърлиева.
Припознаваме това дело като много добре функциониращ и продуктивен културен модел, категорична е изследователката.
Позицията на РСМ е обяснима – това е население, върху което е упражняван десетилетен натиск, били са изличени усещанията за българска принадлежност. Не може да се отрече злощастната роля на сръбските емисари, които променят езика на нашите роднини и съседи, за да го отдалечат от неговите български корени, коментира проф. Бърлиева в предаването “Хоризонт до обед”.
“Не може да става и дума за това, че най-ранните паметници на българската писмена традиция са македонски, както те се опитват да докажат. (…) Във всички извори се говори за българската азбука. Дори гръцките архиепископи на Охрид, които са били съвсем с недобри чувства към своето паство, говорят за Кирило-Методиевото дело като насочено именно към българския народ.”
Същевременно тя отбеляза “грешките, които допускаме с пресилени изказвания, които не ни правят услуга”.
“Никога не бива да се отказваме от това, че едно население, което живее в Македония и все още има българско самосъзнание, трябва да бъде подкрепяно по всякакъв начин“, изтъкна в заключение Славия Бърлиева. Цялото интервю слушайте в звуковия файл.