ПО СЛЕДИТЕ НА ЛЕГЕНДАРНАТА ПАРОРИЯ – ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИЯ ИСИХАЗЪМ ПРЕЗ XIV ВЕК
Имаме възможността да предоставим на вниманието ви част от една фотоизложба на културно-исторически паметници от Източна Тракия заедно с монография на тази тема, написана от проф. Драгомир Лалчев. Книгата и фотосите са свързани с духовното движение исихазъм, зародило се сред монасите на Атон и процъфтявало през XIV в. в областта Парория, която се е намирала в граничнатазона между България и Византия в днешна Странджа планина.В продължение на шест години (2005-2010 г.) проф. Драгомир Лалчев, заедно с фотографа Николай Трейман, са изследвали на терена множество пещерни църкви, манастири и крепости, пръснати на територията на Лозенград, Виза и Бунархисар, както и във високите части на Странджа планина.
Тези средновековни паметници, останали дълги години недостъпни за българската наука, се отнасяткъм събития, свързани с епохата на българския цар Иван Александър, управлявал България през 1331-1371 г., и византийските императори Андроник III Палеолог и неговия син Йоан V Палеолог от 1328 до 1347 г. По това време в местността Месомилеон на граничната област Парория са основани няколко пещeрни манастира от византийския монах Григорий Синаит, проповядващ православното учение за молитвеното безмълвие и богосъзерцание на Божествената нематериална светлина. Около него се събират от всички краища на Балканите – гърци, българи, власи и сърби. Измежду видните му ученици са бъдещият константинополски патриарх Калист I и българските книжовници и светци Теодосий Търновски, Ромил Видински, Евтимий Търновски и племенникът му Киприан, бъдещият киевски всеруски митрополит през XV в.
Философско-религиозното учение исихазъм добива голяма популярност сред духовните среди, особено след като Теодосий Търновскисъздава през 1350 г. в странджанската местност Кефаларево скрипторий (монашески книжовен център). Там се извършва богата писателска и преводаческа дейност, плод от която са множество оригинални и преписни ръкописи на гръцки и старобългарски език. В следащите векове, когато Балканите падат под османско владение, тези безценни документи се разпространяват в свободните земи на много източноевропейски народи, като намират голям прием в манастирите на Молдавия и Киевска Русия. Там продължава да се развива книжовната традиция, оставена като културно наследство от парорийските монаси исихасти. Благодатната светлина на тяхното епохално дело озарява духовните хоризонти на много християнски народи в Източна Европа през следващите съдбоносни векове.